01 ян. Рисунки и илюстрации. Иван Кирков (1932-2010)
галерия „L’UNION DE PARIS“
РИСУНКИ И ИЛЮСТРАЦИИ. ИВАН КИРКОВ (1932-2010)
В изложбата „Рисунки и илюстрации. Иван Кирков (1932-2010)“ галерия „L’Union de Paris“, съчетава една част от творчеството на автор с активна и разнородна творческа кариера, оставил немалка следа в развитието на съвременното българско изкуство. Името на Иван Кирков се асоциира с непримиримостта на творческия дух, смелостта в отстояването на личните възгледи и принципи, интелектуалния бунт срещу примирението и страха, срещу безхаберието към човешката личност, срещу обезценяването смисъла на съществуването.
Рисунките и илюстрациите, показани в изложбеното пространство на галерията, имат неизменна връзка помежду си, макар да се работени в различни периоди от творческата биография на автора. Началото на всяка една идея се поставя чрез рисунката и тя е този най-първичен жест, който дава плът и образ на идеята. В представените рисунки като „Глава на момиче“ и „Глава на момче“ се наблюдава подчертаното усещане за жизненост и чистота, ясна и уравновесена композиция, елегантно и ненатрапчиво изграждане на формите и образите. В тази посока за „онагледяване“ на мисълта, или по-скоро на писаното слово, би могла да се разгледа и художествената илюстрация, която предлага възможност за натрупване на нови смисли и значения върху прочетеното, за разкриване на подтекста и разгръщане на съвсем ново поле за интерпретация от страна на четящия. При Иван Кирков илюстрациите показват богатството на художествения му изказ, в който авторът експериментира с лекота. В цикъла илюстрации към „Български народни приказки“ и „Веселите приключения на Лудаш Мати“ използва стилизирани мотиви от народното творчество, където дори човешките образи са сведени до знак, подчинени са на общия, почти орнаментален ритъм на всяка една композицията. В съвсем различна посока се развиват прецизните илюстрации към „Маминко, прости ми“, в които пространството и персонажите са предадени почти натуралистично. „В навечерието“ от Иван Тургенев е избран трети подход, чрез които отделните сцени са представени чрез динамични тушови рисунки, а образите са напълно персонализирани.
Когато става въпрос за традициите в художествена илюстрация у нас, могат да се споменат знакови имена от история на българското изобразително изкуство като Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Петров, Иван Милев, Борис Ангелушев, Илия Бешков, а в наши дни – Румен Скорчев, Любен Зидаров, Ясен Гюзелев. Сравнително рядко художествената илюстрация се представя в изложби, поради спецификата на своето съществуване в неизменна връзка с текста и между кориците на книгата. Но вероятно точно този жанр показва най-буквално, че визуалното изкуство трябва да се възприема като интелектуален труд, боравещ със свой специфичен език, който за разлика от естествения език на общуването не познава пространствени, етнически, религиозни или каквито и да било други граници.
Дарина Бойкина