Димитър Шопов - Гавазов в галерия L`union De Paris - Пловдив
17205
page-template,page-template-full_width,page-template-full_width-php,page,page-id-17205,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-title-hidden,side_area_uncovered_from_content,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-10.1.2,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1,vc_responsive

МИЛОШ  ГАВАЗОВ


Роден  1908 г. на село (в региона на Делиормана, България).

Починал – ?



През 1929 г. е изпратен от баща си хаджи Митьо Гавазов да учи за банкер в прочутата Национална академия на парите (Académie Nationale des Argents), Франция, но се захласва и се явява на приемни изпити в училището по изящни изкуства (Еcole des Beaux-Arts) в Париж.

Резултатите от изпитите – отрицателни за него. Остава самоук до края на живота си.

През 1933 г. живее и работи като чепкач на камилска вълна в Абу Гандир, Египет.

В началото на 30-те, в Бужумбура, Бурунди, развива “деструктивния позитивизъм” заедно с Какаве Мандо (радикален физик, по-късно и художник).

През 1940 г. е удостоен със званието Magister Honoris Causa на академията в Додома, днешна Танзания. Същата готина обявява пред кметството на гр. Сингида, Танзания, своя Манифест на глухите.

През 1957 издига „Арка на загубеното щастие“ (препратка към Ноевия ковчег). Творбата е изградена изцяло от изкуство – картини, статуи, гоблени, музика и театър, после е потопена във водите на Червено море.

Последния си манифест „Да живее спортът“ пише в 1984.

Търси спасение в Атон, където пребивава и до днес в скит.

До момента е известно, че една част му творчество му се намира в музея за съвременно изкуство под вулкана Булусан, Филипините. За много от картините му се предполага, че са негови, а изгубените са реставрирани по показания на очевидци чрез метода „връщане назад” в Центъра за регресивна терапия, Рига, Латвия.

 

 

Милош  Гавазов