КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Роден на 1 януари 1855 г. в  Татар Пазарджик, Османска империя.

Починал на 3 ноември 1907 г. в Гренобъл (Франция).

БИОГРАФИЯ И ТВОРЧЕСТВО

Константин Величков е писател и художник, общественик и един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София.

Още като дете проявява дарба, рисувайки портрети на Данте, Микеланджело и др.

В периода от 1868 до 1874 г. учи в Императорския лицей в Цариград.

През целия си житейски път Константин Величков, успоредно със своята политическа дейност, развива своята творческа кариера.

По време на Стамболовия режим (1887-1889) живее във Флоренция.  В същия период, когато вече е на 32 години, К. Величков учи живопис в ателието на проф. Джузеппе Чаранфи.

Резултатът от това тригодишно обучение е респектиращ. Завещава художествено наследство – пейзажи на р. Арно, Сан Джервазио, натюрморти, портрети на Тодор Бурмов, Елин Пелин, Марко Балабанов, жанрови картини като „Баба и внуче“ , „Малкия продавач на кибрит“, „Негър“, „Флорентинец“, „Ханъма“, които днес имат своето важно място в историята на българското изкуство.

От 1890 до 1894 г. Величков се намира в Българската екзархия в Цариград. През 1894 г. се завръща в родината и е назначен за министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. В периода от 1897 до 1898 г. е министър на търговията и земеделието в същото правителство, но вече като член на Прогресивнолибералната партия. От 1902 до 1904 г. е дипломатически представител в Белград.

Използвайки своята висока политическа позиция, К. Величков се превръща не само в член-основател на Дружеството за поддържане на изкуството в България, но и в главен двигател за създаването през 1896 г. на държавното рисувално училище в София (днес НХА).

Константин Величков умира на 3 ноември 1907 г. в Гренобъл (Франция).

Константин Величков