Атанас Яранов в галерия L`union De Paris - Пловдив
21402
page-template,page-template-full_width,page-template-full_width-php,page,page-id-21402,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-title-hidden,side_area_uncovered_from_content,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-10.1.2,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1,vc_responsive

НИКОЛАЙ ДЮЛГЕРОВ


Роден на 20 декември 1901 година в Кюстендил, България.

Починал на 9 юни 1982 година в Торино, Италия.



ОБРАЗОВАНИЕ

През 1920–1921 г. учи във Виенското училище за приложни изкуства, където участва в годишните изложби на модерното изкуство. През 1922 г. продължава образованието си в Дрезден, а през 1923 г. посещава Ваймар, където се запознава с идеите на Баухаус. През 1924 г. Народният музей в София организира негова самостоятелна изложба.

През 1926 г. се установява в Торино, Италия, където завършва архитектура във Висшето училище по архитектура към Академия „Албертина“. Скоро след пристигането си се включва активно в средите на италианските футуристи и се утвърждава като един от участниците във второто поколение на движението, известно като „Втори футуризъм“ (Secondo Futurismo). Работи и излага заедно с водещи фигури като Филия, Енрико Прамполини и Фортунато Деперо.

БИОГРАФИЯ

Николай Дюлгеров е български художник, архитект, дизайнер и един от най-значимите представители на европейския авангард от първата половина на ХХ век. Дюлгеров се изявява като художник, архитект, интериорен дизайнер, плакатист и сценограф. Неговото творчество се отличава с конструктивистичен подход, геометрична абстракция и изключителен усет към цветовата хармония. Създава рекламни проекти за компании като Cinzano и Campari, разработва мебели, осветителни тела, интериори и керамични изделия. Сред най-значимите му архитектурни реализации е Къщата Мадзоти в Албисола Марина – един от редките запазени образци на футуристична архитектура в Италия.

Участва в повече от 40 международни изложби във Венеция, Париж, Лайпциг, Падуа, Торино и други европейски градове. Негови произведения са представяни на Венецианското биенале и в най-престижните футуристични изложби на своето време. Италианската художествена критика го определя като една от важните фигури на Втория футуризъм и признава приноса му към развитието на модерното европейско изкуство.

След Втората световна война Дюлгеров продължава да експериментира с нови материали и технологии. В късния си творчески период създава цикли, вдъхновени от Космоса, научния прогрес и представите за бъдещето, като съчетава футуристичната идея за движение и развитие с философски размисли за човека и Вселената.

Негови творби се съхраняват в музеи и частни колекции в Италия и България, включително в Националната галерия за модерно изкуство в Рим и Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил. Носител е на редица престижни отличия, сред които златен медал от прегледа „Италианското изкуство 1915–1935“ във Флоренция (1967), златен медал от „Наградата на Торино“ (1968) и наградата „Златен кентавър“ (1976).

Днес Николай Дюлгеров е признат като един от най-успешно реализиралите се български творци в Европа и като важна фигура в историята на италианския футуризъм и европейския модернизъм.

Николай Дюлгеров