Емил Стойчев, живопис — Галерия L`UNION
19390
post-template-default,single,single-post,postid-19390,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,vertical_menu_enabled,qode-title-hidden,side_area_uncovered_from_content,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-10.1.2,wpb-js-composer js-comp-ver-5.1,vc_responsive

Емил Стойчев, живопис

Емил Стойчев

Изложба живопис

18.09 – 18.11.2020г.

ВЕРНИСАЖ НА 18 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК ОТ 17:00 – 20:00 часа

 

В продължение на шест десетилетия открояващото се присъствие на Емил Стойчев заема централно място в пейзажа на съвременната българска живопис. Автор с безспорен авторитет и забележителен творчески път в България и Франция, Емил Стойчев отдавна се е утвърдил като емблематичен художник с подчертан индивидуален облик и разпознаваем образен език. За него голямата естетка и ерудит Дора Валие казва, че той успява да си заслужи мястото, за което милиони мечтаят. Доказателство за това е неговата живопис – силна, плътна и въздействаща особено чрез стихията на цветовете! Живовпис – израз на един дълбоко личен свят, на изискана емоционалност и сложна асоциативна мисъл!

В изложбата ще бъдат представени 20 живописни картини, 15 от които са изпълнени в техниката маслени бои и 5 – в акварел. Отправна точка в повечето от тях се явяват заглавията на някои картини като: „Дъгата“, „Празнични фойерверки“, „Празник“ и др. Празникът е тема, вдъхновена както от живота на съвременния човек, така и от въображението на автора. Избрал е да ни въведе в свободното поле на картината без задръжки, така както сънят дава свобода на безкрайното пространство. Темата за празника е израз на неистово щастие и вечен живот, който хората търсят като оглушителен отчаян вопъл.

Уникалният и въображаем визуален език на Емил Стойчев приканва зрителя към проницателно вглеждане отвъд реалното пространство, в което той създава един своеобразен свят от смесването на  приказност със съвременна реалност. Този свят е несравним с никой друг. В него често присъстват човешки фигури, съществуващи в свое собствено измерение. Това авторът постига чрез необичайната си пространствена логика и съзнателното деформиране на образа. По този начин художникът акцентира върху човешката личност като носител на сложни преживявания и остава верен на своята лична естетика.

Пред него не същесвуват ограничения на духа и фантазията и затова в своето творческо развитие създава толкова мнгообразни и въздействащи произведения.

 

Изложбата в галерия L’ union може да бъде видяна от 18 септември до 18 ноември 2020 г.!

 ____

Емил Стойчев е роден на 26 юни 1935 година в София. Започва работа като театрален художник в София (1954 – 1959), а от 1961 година представя творчеството си в редица индивидуални и колективни изложби в България и чужбина: Москва, Париж, Виена, Прага, Варшава, Токио, Мексико, Делхи, Кьолн и др. Взема участие в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978, 1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978,1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), “Есенен салон” в Париж (1979,1987).

Член е на Съюза на българските художници, на Съюза на френските художници и на Японската академия „Ника кай“ от 1985 г.

През 1972 година художникът представя за първи път своя самостоятелна изложба зад граница, в Берлин.

От 1991 година живее и работи в Париж. Първата му изложба се състои във фондация „Пол Рикард”. През 1993 година Стойчев получава покана от кметството на Париж за изложба в двореца Багател. Той е единственият български художник, който представя Източна Европа в каталога на аукционна къща „Друо“, както и единственият български художник, чиято работа е включена в експозицията на автори от цял свят, посветена на 2000-та година. През април 2011 година става почетен доктор хонорис кауза на Националната художествена академия в София.

За своите успехи и заслуги Емил Стойчев става носител на много престижни награди в България и по света, сред които: Наградата на София за живопис (1967), наградата на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ (1979, 1985), награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975), награда за портрет на Градския съвет в Радом, Полша (1987), голямата награда на Международното жури през 1989 – „Златен Езоп“, Орден „Стара планина“ I степен с огърлие (2003), национална награда „Захарий Зограф“ за изключителни постижения в областта на изобразителните изкуства, удостоена от община Самоков (2010), Орден “Свети Кирил и Методий“ с огърлие (2010).