ЕНЧО ПИРОНКОВ

Роден на 9 ноември 1932 г. в с. Розовец, Пловдивско.

Починал 2025 г. в София.

БИОГРАФИЯ

Енчо Пиронков е един от значимите представители на българската живопис от втората половина на ХХ век и ярка фигура в художествения живот на Пловдив. Роден е на 9 ноември 1932 г. в село Розовец, Пловдивско. Завършва гимназия в Пловдив през 1952 г., а художественият му път започва извън академичната система, като неговият самобитен талант бързо привлича вниманието на художествената общност.

През 1961 г. участва в Първата национална младежка изложба в София, а през 1965 г. представя първата си самостоятелна изложба в залите на Съюза на българските художници в София. Следват множество самостоятелни и колективни участия в България и чужбина, сред които изложби в Париж, Мадрид, Виена, Рим, Варшава, Будапеща, Берлин, Дрезден, Кьолн, Болоня и други европейски градове.

Заедно с Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Христо Стефанов и други художници от неговото поколение, Енчо Пиронков е сред водещите имена на т.нар. „Пловдивска школа“ от 60-те и 70-те години на ХХ век. Тази група творци създава специфичен художествен климат в Пловдив и има съществен принос за развитието на българското изобразително изкуство през този период. Пиронков е част от артистичната среда на града и поддържа близки връзки с представители на по-ранното поколение пловдивски художници, сред които Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец и Цанко Лавренов.

Живописта на Енчо Пиронков се отличава с експресивност, наситена колористика и поетично отношение към образа. В неговите композиции се преплитат спомени, народни мотиви и елементи от ежедневието, преобразени чрез силно индивидуален пластичен език. Художникът създава предимно живописни произведения, но работи и в областта на монументалното изкуство – автор е на стенописи, мозайки, керамични пана и други произведения за обществена среда.

Пиронков развива дейност и в театралното и приложното изкуство. Работи като художник на декори в Кукления театър в София и създава сценография за театрални постановки и филмови продукции, сред които „Сватбите на цар Иван Асен“ (1975).

Носител е на награда на Съюза на българските художници през 1964 г., орден „Кирил и Методий“ през 1979 г. и званието „заслужил художник“ през 1985 г. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, художествени галерии и музеи в България и чужбина, както и на частни колекции.

През 2006 г. в Пловдив е открита къща-музей „Енчо Пиронков“, в която е представена постоянна експозиция от произведения, дарени от художника на неговия роден град.

Енчо Пиронков остава една от емблематичните фигури на пловдивското художествено наследство – художник със силно разпознаваем стил, който съчетава традиция, въображение и дълбока човешка чувствителност.

Енчо Пиронков